За вестниците сега и в миналото

От възникването им през 17 век, а и до днес, най-използваният източник на информация си остават различните вестници.

Дали ще са на хартиен или електронен носител, те си остават четени всеки ден от милиарди хора по света. В зависимост от нужната информация човек може да избере между много видове вестници. Могат да бъдат на сериозна тематика и да съдържат икономически анализи и политически новини, или на развлекателна тематика и да включват готварски рецепти, съвети за жената или просто клюки.

Всеки, който има нужда от определен вид информация, има първостепенната реакция да я потърси из необходимите вестници. В миналото библиотеките са съхранявали всички издания на различните видове вестници. Днес също всеки, които пожелае, може да отиде  в градската библиотека и да се разрови из старите издания на национални и чужди вестници.

С технологичния напредък достъпът до информация е станал далеч по-лесен.  Не е необходимо да се ходи до където и да е и да се рови из архиви. Необходими са само компютър и интернет. Гугъл с неговите милиони страници ни улеснява максимално. Дава ни по-бърз достъп до различни публикации. Всички модерни вестници имат електронен вариант. Така читателите могат да разберат какво се е случило вчера, миналата седмица, миналия месец или дори преди няколко години. Електронните архиви на всички вестници са отворени и всеки има възможността да прочете необходимото му.

Освен тази услуга, съвременните вестници предлагат и други още по-полезни услуги. Интернет изданията дават възможност на читателите да се абонират за различни теми, които приоритетно ги вълнуват. Така всеки читател, използващ RSS абонамент, получава ежедневно съобщения, съдържащи най-актуалните новини по разнообразни теми. Съвременното общество има шанса да чете както национални вестници, така и чужди издания. Така предлаганото разнообразие от източници на информация става все по-обширно. Подобна свобода дава големи възможности на съвременния читател. Той може да се осведомява за случващото се по света от първоизточниците.

Свободният достъп до различни гледни точки прави изискванията към качествените вестници още по-високи. Едно грешно тълкувание или зле направен превод може да струва много на всяко едно от по-сериозните издания. Днес качество означава качество, защото има съвършена конкуренция на пазарите на стоки и услуги. Потребителят е далеч по-осведомен, отколкото в миналото, затова и изисква повече. Всички вестници си имат конкурентни издания. Това поддържа нивото им по начина, по които се поддържа ниво във всеки друг отрасъл или ниша. Ако през 17 век да издават вестници са имали привилегията само определени личности или предприятия, то днес вестниците са част от медиина индустрия и както към всяка друга индустрия потребителят (читателят)  има високи изисквания.

Интересни факти за вестниците

Пускането на ежедневния вестник „Ла газет”, който се издава във Франция, се е предшествало с това, че издателите са обещавали че читателите постоянно трябва да чакат някакви изненади. Първия номер изненада на вестника е това, че бил с ширина повече от два метра.

В Париж издават ежеседмичния вестник „Сол и пипер”, който е всичко на всичко от две страници. Той се издава на специална водоустойчива хартия. Ежеседмичника е предназначен за тези, които не могат да оставят навика да четат вестници на масата по време на хранене. „Сол и пипер” предлага на читателите си подбор на най-актуалните събития в света и в страната, вестника отпечатва и последните никога непубликувани досега анекдоти.

В САЩ излиза ежечасовия вестник „Най-последни новини”. Неговите първи читатели са били пътниците на авиокомпания „Пан Американ”, които правят ежечасови рейсове между Вашингтон и Ню Йорк.

Заради недостига на хартия, изданието на вестник „Известия” от 17 май 1921 година, било напечатано на платно. Имало обръщение – Пазете вестниците, те са малко. Прочети и предай вестника на приятел.

Първия в света вестник за жени се появява в Германия през 1798 година. Той се казва „Фрауенцимер цайтунг”.

През 1786 година във вестника „Цайтунг фюр штедт, флеккенд унд дерфер” било първото публикувано писмо на читател. После се изяснило, че в действителност неговия автор бил издател на същия вестник. С такива действия той искал да подтикне своите дописници към размисъл. Стар журналистически трик…